"Сянката на Лай: метафори на властта в киното"прави първия психоаналитичен прочит на българското кино от края на XX в.

"Мера според мера","Време разделно","Граница",Кладенецът","Тишина"и трилогията"Екзитус","Мълчанието"и"Забраненият плод"са подбрани заради знаковото им място във филмовия метанаратив за отношенията на човека и властта, който стига и до широки обобщения на колективното, социалното, политическото, историческото и националното.
Анализирани са"сюжетите"на несъзнаваното в тях, които артикулират чрез реторичните фигури на филмовия език.
Книгата предлага и обширен коментар на психоаналитичната критика и на нейните съюзи с други стратегии за тълкуване на филма.