Някои факти за Владимир Набоков

02.12.2006

снимка: Интернет

Владимир Владимирович Набоков е роден на 22 април 1899 година в аристократично семейство от Санкт Петербург. Още от ранна детска възраст писателят говори руски, френски и английски (трите езика, на които разговаряли в дома му).

Семейство Набокови напуска Русия с избухването на Февруарската революция от 1917 г. и се установява на Запад. През 1919 г. се преместват в Англия, където Владимир се записва в Тринити Колидж, Кеймбридж и изучава славянски и романски езици.

1922 – бащата на младия писател Владимир Димитриевич Набоков е убит по погрешка в Берлин от руски монархисти, докато се опитва да даде подслон на тяхната истинска цел - Павел Милюков. Тази трагедия се превръща в основен мотив в творбите на Набоков - често някой от героите му намира смъртта си по жесток начин в недоразумение.

През 1923, авторът завършва Кеймбридж и се премества в Берлин, където си спечелва репутация сред руската колония, като писател и поет. Псевдонимът му по това време е Владимир Сирин.

През 1925 г. Набоков се жени за Вера Слоним в Берлин, а през 1934 се ражда синът им Димитри.

През 1937 г. писателят се мести в Париж със семейството си, а през 1940 г., бягайки от германските войски, се озовава в Америка. Там среща Едмънд Уилсън, който представя творчеството му на американската публика, в следствие на което работата му придобива международна известност.

През 1941 Набоков става преподавател по сравнителна литература в Уелесли Колидж – дисциплината е създадена специално за него. Тук писателят основава факултет по руска литература и език. През 1948, напуска Уелесли и започва да води курсове по руска и европейска литература в университета Корнел.

Набоков страдал от т.нар. неврологично заболяване синестезия (от гръцки „син“ - съюз и „естезис“ - усещане) – състояние, при което сетивните възприятия се смесват. В някои нейни форми например, числата и бувите се възприемат с определни цветове. Той често описва това състояние в творбите си.

Освен като писател, Набоков дава своя принос и като лепидоптерист (човек събиращ и изучаващ пеперудите), както и в шаха (създавайки някои полезни позиции в играта). През 1940 и 1945, той е куратор на колекцията от пеперуди в Музея по сравнителна биология към Харвардския университет.

Сергей, хомосексуалният брат на Набоков, умира през 1945 година в нацистки концентрационен лагер в Германия.

Лолита Набоков написва през 1955 г - романът се превръща в един от най-значимите за 20 век, както и най-известната му творба. Произведението се появява по време на пътуване през Западните Щати. През юни 1953 писателят се установява със семейството си в Ашланд, Орегон, в наета къща от професор Тейлър – ръководител на факултета по социални науки към Южноорегонския колеж. На това място Набоков завършва романа.

Голяма част от творбите си, написани на руски, Набоков превежда сам на английски, понякога с помощта на сина си Димитри.

Едни от най-популярните произведения на Владимир Набоков са Лолита (1955), Слаб огън (Pale Fire, 1962) и най-дългият му роман Ада или Страст: Семейна хроника (Ada or Ardor: A Family Chronicle, 1969).

Животът му приключва на 2 юли 1977 в Монтрьо, Швейцария.

<< назад